Поезията

Няма лоши години. Всичките до една са различни. Съвсем като мене. Всяка с нещо е нова, и със нещо добра. И ме учи през цялото време как да следвам единствено свойте закони, и мечтите да сбъдвам без страх, а пък щом календара свойте листи отрони да подреждам надежди и смях под елхата на своите...

Когато много бързам да се съмне, сама си ставам слънцето дори. Във снежнобяло утро се превърнах. А после – в Събирачът на мечти... И хукнах да събирам часове, които да са сбъднати на светло. Душата ми търкулна се в небе, с все още непотърсени вълшебства... Хареса ми да бъда светлина. И сянката...

Тръгнал кос Тръгнал кос с дълъг нос през гората гол и бос. Тупнал с крак - так-так-так, като същ юнак. Ходил, ходил,па се спрял, три кола мухи изял, тупнал с крак, тръгнал пак - бре-бре, че юнак! Храбрите щурци Хвана Меца два щуреца, вдигна лапа - ще ги лапа. Хвърлиха се два щуреца,...

О, как лудуват в есента дърветата с перчеми рижи!... И с неспокойните ята отлитат летните ми грижи. Шосето - някъде встрани - като река бучи и тътне... Надуват клаксон мойте дни, но пак съм нередовен пътник. Гората гледам удивен, ръка протягам на тревите и зрели жълъди край мен...

Не си отивай кротко в тъмнината! Пред здрача да беснее старостта! Вий, вий срещу смъртта на светлината! Мъдрецът, в края си приел съдбата не смогнал с реч да освети нощта, не си отива кротко в тъмнината. Добрият мъж, изхвърлен от вълната, оставил крехките си дни в ширта, вие срещу смъртта...