Поезията

Първо тръгва мечето, на което един ден му пада крачето, а след него и двете кафяви очета – стъкълца се оказват, зашити с кончета. Няма кой вече твоите тайни да слуша, няма кой в тъмнината до теб да се сгуши. Първо тръгва мечето и с носа научаваш колко пари за първи път да се прощаваш. Ала още...

Аз не помня, аз не съм видял минаха ли моите години? Ти не ме оставяй да загина, господи, преди да съм живял! Изведи ме вън от всяка сложност, научи ме пак на простота: да отдавам сетния петак от сърце на срещнатия просек. Да усещам своя радостта на невинното дете, което първите...

Голямото е в малките ни дни, понякога съвсем обикновени. Една тревичка, спряла отстрани, улавя думите като антена. Една калинка с шарени крила, застанала на белия прозорец, донася от далечните поля забравения дъх на прясна оран. Едно покрито кладенче със лист, намерено сред камъните тежки, подсказва,...

За днес си пожелавам тишина. От същата, която ме осмисля. Онази, сбъдващата чудеса, по-чисти, и по-мои, и по-истински… Денят ми сякаш вече е различен – виж, цялата ме преоблича в синьо. Единствено чрез свойта безграничност понякога разбирам, че ме има… И всички светове са всъщност в мен – танцуващи...

Ще се препълнят, зная, всички кладенци. Едно глухарче шапка ще разтърси. Дървото достолепно ще се кланя на тази благодатна кръстна пръст. На тази пръст, попила всички песни – кой казва, че в кръвта не шетат мълнии, щом свещи палят пролетните кестени, а птиците за кратко са безмълвни... Навярно...