Поезията

Морето! Най-голямото събитие! Как ме издига към върха си - целия отново ме зазижда във кристала си. В блестящото съжителство със люспите на рибите - с крилете на комарите... (Как ми тежаха дрехите - и тялото, зазидано във паметта ми... Името.) След оскърбителното, страшното във навика да се...

Миряна Иванова Башева е родена е на 11 февруари 1947 г. в София. Българска поетеса и журналистка, автор на текстове на песни и на сценарии. Да е лято, само да е лято! Топло и зелено като горски мъх, да струи тревата - силна, некосена - искам да е лято до последен дъх. Да е тихо, тихо над земята,...

Боядисах душата си. Празнично. Сто дъги в нея днес се пресичат. Възкресих и мечтите си страстни, пожелах си любов, т.е. всичко. Сам измих на врага си ръцете. Снех вината му, в мир го облякох: вместо трънен венец – бяло цвете, вместо чаша отрова пък – мляко. Светлина пожелах си да блесне, та...

Не всички думи. Чувам но усещам. Полъха в тишината. На шумните разлистващи се. Дървета пият ручея. Жадните устни дават. На каквото са способни сега разбират. Още чакат яснота. На сърцето знанието търсят. В себе си спомен от някога. Ухание на страдание. За живот и смърт...

Далече, в далечните слънчеви мрежи, далеко. Блуждае лятото под спуснатите клепки, димът се вдига и разсейва нерешително, лицето се променя с всяко вдишване, издишването е целувка. Ето, ето го, тука. Тя често прескача нататък, в това място без име, в тази лятна обител обикаля...