Любовната поезия

Понякога при случайно движение ръката ми докосва твоята ръка китката ти или пък тялото ми напъхано в дрехи почти без да съзнава за миг се обляга на твоето тяло в дрехи тези най-леки почти растителни движения твоят отместен поглед и очите ти умишлено втренчени в празнотата твоят секнал още в началото...

За твойто тихо идване, което все още в мен отеква като гръм, за даденото и назад невзето, за прошката, че с теб съм и не съм, за думите, понякога спестени, за ласките, които не спести, за силата, която вля у мене, когато беше най-безсилна ти, за туй, че бе на мое име кръстен и твоя лош, и твоя...

Съдба Елисавета Багряна През улиците здрачни, през къщите, стените, през плачещия ромон на есенния ден, през този град, погребан в желязо и гранити — усещам, че ме чакаш — ликуващ и смутен. Усещам твоя поглед, отправен в тъмнината, усещам ти ръцете, протегнати насън, усещам как се вслушваш...

Падаха вече листата на нашите вишни. Ти ме целуна и рече през сълзи: Да пишеш! Аз се обърнах и твоите сълзи забравих. Тръгнах през жълтата шума направо - сякаш за мен бе постлала земята богато, мойте нозе да вървят по пътека от злато. Имаше някъде извори, скрити в горите, имаше стари чешми със...

Понякога ми се приисква да съм книга. Да легна в топлите ти мъжки длани. Да ме разлистваш. Да ме изучаваш... Да съм любимото ти занимание. Понякога ми се приисква да съм дреха. По тялото ти нежно да прилепвам. Да те обгръщам. Да те чувствам в себе си.... Да съм причина...А пък после следствие... Понякога...