Любовната поезия

Росата в равнината е изгряла По капките и сребърни вървя, а утре сам ще бъда капка бяла под тая необятна синева. Пчелите ще ме търсят по цветята, щурците – в кладенчета от лъчи, земята – в облаците и тревата. А аз ще бъда в твоите очи… ...

Нахално слънце, стар глупак, защо обичаш при влюбените сутрин да надничаш? И те ли се въртят под твоя знак? Досаднико, върви се карай на закъснелите чираци, на царя свитата на лов изкарай, сбери в полето мравките селяци, че любовта не знае ни сезони, ни дни, ни часове и теб не гони. Защо...

Къде си ти? Не свети в твойта стая, но зная, че си тук, че си сама. Завърнах се. За първи път разкаян. За първи път оставам у дома. Не е ли вече късно да остана? Измъчих те. До смърт те изтерзах. Какво ти връщам? Нежност разпиляна. Уста с горчиви бръчки покрай тях. Какво ти нося? Две ръце, с...

"Студено ли ти е?" - попита и във прегръдка ме зави. До тебе доверчиво свита, разцъфнах цяла... И какви презморски птици в мен запяха! Повяха южни ветрове. И като вишна още плаха раздадох свойте цветове. Къде на воля днес се скиташ, оставил ме сама в снега? Нехаен, вече и не питаш: "Студено...

Ако идваш наесен - лятото ще отстраня - с усмивка и с досада - както се пъди муха. Ако след година дойдеш - месеците наред ще навия на кълбета в моето чекмедже. Ако векове те чакам - с пръсти ще ги броя - докато паднат пръстите - на голата земя. Ако съм докрай сигурна, че ще те...