Поезията на Caribiana

Наистина не е прибързано /нито обмислено/ Аз имам сили само да си тръгна. Но нямам сили да остана. Не знам в какво съм се превърнала… Дали е рано? Не е рано. Напротив, малко закъснявам. Изпуснах си сърцето някъде. Забравих как се стига гарата със най-отдалечаващите влакове. Не мога, бързам,...

Септември си отиде. И вали. Една тъга пресича хоризонта. Небето се завива със мъгли и крие някаква несподелима болка. Дърветата не плачат. Но мълчат, откакто птиците им отлетяха. И мъртвите им есенни листа политат и угасват на асфалта. А вятърът е само послеслов, след който непременно идва краят. И...

Разбрал си ме погрешно. Или никак... Не съм лекарство против самота. Не съм забавен филм. Не съм и книга, която ти е просто под ръка... Не мога да лекувам чужди скуки и да запълвам разни празноти. И как да те намеря, щом се губиш в гора от минали животи. И жени. Да бъдем заедно, за да не си самотен, е...

Искам някъде теб да те има... Във една заснежена гора, в малка къща с горяща камина и с прозорче със ледни цветя. Да ни свети единствено огънят... А в ъглите, в стаения здрач, да затулим излишните спомени, скрили в себе си всеки наш плач. Да се влюбя във тебе безпаметно, не от виното, просто...

Казвам се Октомври. И съм тъжна. Есенна съм някак. По душа. Правя облаците страшно многодъждни. После сядам на небето и мълча. Късам жълтите листа с ръце от вятър. (Просто нямам маргаритки. А пък днес много ми се иска да узная Той обича ли ме... Или не.) Тук – таме закачам малко слънце. Вместо...