Поезията на Блага Димитрова

Не на друг, единствено на всеки тебе искам да ти кажа нещо неотложно винаги, врящо до ръба. Сън не ме лови. Трябва да ти кажа нещо. Само че не знам какво. Вслушай се! Не е ли удивително? И не заслужава ли много повече от всичко, дето може да се каже, именно това, че искам, чезна да ти...

„...А погледът на женения мъж е съвсем друг. Жаден-изжаднял. Забелязва преди всичко достойнствата. С точен прицел улучва най-хубавото, най-неповторимото, което ти имаш, и го абстрахира от всичко останало. Само това вижда и му се радва с една особена тъга и завист към щастливеца, който ще те притежава....

Дали се бях влюбила в тебе, не зная. Но знам, че се влюбих в други неща: в една неуютна северна стая, във чайник закъкрил припрян вечерта. В дървета се влюбих, отнели простора, в затънтени, душни квартални кина, във спомени тягосни от затвора, в една изранена от бомби стена. Във спирки трамвайни,...

Ние по инерция търсим чистия полъх отвън, а неговия извор е вътре в душите ни. Не задържай въздуха в себе си, ще те задуши. дори да са запушени и ноздрите, и устата. Издишай го през раните, през сълзите, през кръвта, през потта от порите - солен-сгъстен въздух в стих, смях, вик. И...

Без любов от днес нататък ще живея. Независима от телефон и случай. Няма да боли. И няма да копнея. Ставам вързан вятър и замръзнал ручей. Няма да съм бледна подир нощ безсънна - но и няма да ми запламти лицето. Няма вдън земя от мъка да потъна - но и няма да политна към небето. Няма да съм...