лятна поезия

Когато някой каза да те срещна, светът се завъртя, но на обратно. Любов да бъда – просто неизбежно е. Родена съм от светла необятност… Душата ми летя, но колко пъти, се сриваше с пречупени криле. Сега и мракът трябва да отстъпи пред силата на влюбено сърце, пред две ръце, протегнати насреща, решили...

Моля се на август да остане, ако може, да не тръгва още... Сякаш ми е много, много рано да изпратя топлите си нощи... Имам си пътеки непребродени, сини сънища, недосънувани... Август да не бърза да си ходи! Време искам, да се налудувам... Да запомня на щурците песните, също да си скътам морски...