Коментар: колкото до инвалидните деца: в утробата още, майките им биват посъветвани да направят аборт. ако е късно или има риск- да дадат детето в дом за отглеждане, "защото там знаят как да се грижат за такива деца", а те не. после пък къде се намират тези домове? в някакви села или някъде извън градовете. не излизат на улицата, външни хора не ходят на гости в домовете- изобщо - никаква социализация. е как да свикваш с различното, като то бива не допускано, отхвърляно или само се отделя от другите от страх да не бъде отхвърлено... и по мърфи: хората се делят на два вида - на такива, които делят хората на два вида и на такива, които не го правят

Коментар: "говоря си сам, защото предпочитам да общувам с интелигентни хора"

Коментар: ама че жалко, нинка... ключът към усещанията и нагласите ни са в самите нас. това, дали раждането ще мине добре или зле, е в голяма степен лично твое дело, процес, който ти инициираш в главата си. аз мисля, че ти са страхуваш прекалено, може би имаш насадени някакви представи от нечии чужди истории. трябва да се опиташ да поработиш малко върху себе си, нищо че ти остава малко време. всичко ще мина наред - някои дори биха те сметнали за щастливка затова, че ще раждаш в не-българска болница - ето ти поне един плюс стискаме палци, разбира се

Коментар: хм, като се изпрасках сега с тези мойте 99,9%, сега си заслужавам целия срам, който изпитвам и пак, защо тази история е в съвсем друга книжка... "това" не го казах ясно, това е да не прибързваш да драматизираш събитията по пътя, а да си подготвен да намериш и доброто в лошото. "това", за което става въпрос и в притчата. и така

Коментар: на 99,9 % съм убедена, че това не е от "диви разкази". това ми е едно от любимите четива, освен това имам една книжка с притчи и тази я има там. съставителят я е кръстил "магически истории" и е французин май... инак - точно това е хубаво житейско мото