Коментар: има моменти или ситуации, много трудни и неразбираеми за околните, но не вярвам, че има моменти или ситуации, които да не те оставят без избор. оцеляването не бива да е на всяка цена. то има цена, да, но и тя е въпрос на избор

Коментар: само да споделя как и защо аз напуснах. имах една колежка, която беше млада майка, като мен. и един ден раличка ( детето ) и казало, че иска да я заведе тя на градина, но след 7.30 ( когат отваря изобщо градината), защото другите деца и казвали всеки ден, че тя няма майка. мълчало си детето, трупало, с рев на градина ходеше и накрая си каза. зарад иработното време и ангажиментите колежката ми водеше детето първо и го взимаше последно, пропускаше всичките и тържества и рождени дни, на които беше канена или изобщо не ходеха никъде. аз нямах такъв договор заради един чудесен изгоден пазарлък с шефа и след като тя ми каза това със сълзи на очи и на пакет цигари в обедната, напуснах до 2 седмици...та, освен че досадих, нека посъветвам - никога не се двоумете да напуснете или заявите недоволство с работата - негативите са винаги повече от измамния комфорт!

Коментар: била съм на работа, която беше ужасна по всички параграфи - неустановен край на работния ден, унижения и садизъм от стран на шефа и всеки, който има някаква власт, интриги и скандали. единствено заплащането и колегите ми в офиса струваха - една ми е приятелка от повече от половината ми живот, а колегата е най- добри човек, който изобщо познавам. хората там постоянно щях да напускат или поне се чудеха как да се изплъзнат от едни чудесни договори срок от 3години иначе 10 000 лв обезщетение. и повечето от тях работеха там време, повече от два такива договора. и винаги съм се чудела защо всичко беше на приказки - шефът беше успял да сформира такава отровна атмосфера на ежедневно психическо оцеляване, че тя беше стнала част от същността. страхът, че другаде няма да оцелеят беше много силен - те просто бяха моделирани така. нещо като затворническия синдром - страх от свободата. чудна работа.

Коментар: това го има, даммм даже бих добавила трайно безработен. но като ги питат преброителите за заниманието им, защо не се определят като безработни, а като домакини, мен ей тва ме зачуди. кое е по- мъжествено и ненакърняващо мъжкото им его? напрежението се създава от тези стеротипи. мъжът трябва да работи и да изхранва семейството, жената - ( да си стои вкъщи и ) да се грижи за дома и децата. то безпаричието и при двама работещи може да си е налице

Коментар: имам приятелка с брекети и тя направи нейните на изплащане, ако на някой му се строи много скъпо, може да потърси такава схема. според мен зъбите и не бяха чааак толкова криви, но всеки си има болката и си знае. резултатът беше обаче впечатляващ - просто съвсем друго лице, вече широко усмихнато при това