Коментар: когато писах за самостоятелността на децата, влязох по неволя в един немски тийн форум по таязи тема. и там децата се притесняват за парите, дали ще стигат, и там работят в началото сервитьорки и хамали и се опитват да учат, ако се понапънат ( макар там "виШето" да не е такъв култ като тук ), но нямат търпения да се изметат отвкъщи. няма ама те ще ми помагат в началото, ще ми плащат телефона или мама ще идва да ме пере. грижовни сме, да, но правим лоша услуга и за себе си - аз виждам моите и на мъжа ми родителите, изнемощяли в старанието "да помагат"...в момента имаме нужда, но аз се усещам обгрижена, а не подпомогната...едното е емоционално обвързано и обвързващо, другото може да е много делово...

Коментар: проблемът идва, че въпреки, че животът се е променил, останките на патриархалните норми не стимулират децата към самостоятелност и отговорност в мислите и действията ( освен ако не им се наложи да учат в друг град, да речем ) и те се хрантутят - мъже на около 30-35 години още се съобразяват единствено с мнението на родителите. и каква е разликата след един ден сватба? за мен в този случай нормата е "не прави непоискано добро". то може да е добро за теб или изобщо, но се съгласувай и виж дали наистина има нужда от него. опитът и постиженията в живота се придобиват с челни удари в разни стени, а не със "слушай, маме, да ти кажа аз как да направиш"

Коментар: ами, снежи, тогава е редно да знаеш, че дулата присъства в родилна зала ЗАЕДНО с екипа и не се меси в работата му. тя не ръководи раждането като акушер- гинеколога и акушерката, тя просто е от твоя помощ и повярвай ми - няма да кърши ръце, а ще ги впрегне в много по- ползотворни дейности. и тази настройка за мъки, болки и какво ли не като цяло е много грешна - раждането по естествен път не е толкова болезнено, колкото ти го представяш - особено ако си с подходящата нагласа, получаваш подкрепа и си наясно с всичко, което се случва. защото страхът в този момент е най- големия ти враг, а не родилните мъки и болки пък да ти кажа, по -скоро ще вярвам на баба си, отколкото на някои акушерки и лекари. това е моят опит, ако имаш свой от раждане, сподели

Коментар: "Нищо лично-освен едно....дулите-аз съм съвременна жена и не бих искала в старанието си да бъда галена по главата докато раждам/,което е много интимен момент с всичките мъки,болки и ензими които изтичат от мен в този момент/да жертвам живота си и този на детето си/няма застраховка живот.../" - защо смяташ, че с дула, която "те гали по главата", рискуваш живота на детето си и своя собствен? ей това да ми обясниш, ако обичаш

Коментар: мне мисля, че е толкова лично срещу медицината това решение - да раждаш с дула , по скоро въпрос на избор, който ти осигурява комфорт. но всеки си има право на тълкуване. не знам какво имаш предвид под "цивилизовано" и "животинско" в този случай. в болница, в родилно отделение, съм виждала много дивашки изпълнения, а в природата животните раждат сами, не с дула или друга женска с такива функции. по тази логика всички трябва да раждаме със секцио или с пълна упойка, ззщото е "цивилизовано" да не изпитваш болка, да речем. изобщо какво имаш предвид под "цивилизовано" раждане? защото аз ще ти кажа какво имам превид под дивашки изпълнения.