Коментар: хех, знам за какво говоря пък на какво разубеждаване бяхме подложени. дори хората, които ни обичат и ни мислят доброто: "сигурни ли сте? всичко зарязвате" сякаш не е лесно да понесеш чуждата смелост и вместо тя да те вдъхновява, те забива в твоето ти безсилие да промениш живота си към по- добро....явно и да подрепиш някой в решението му се иска сила и не е за всеки....

Коментар: пффффффф когато последваш инстинктите си за промяна, за миг не бива да отлагаш. всеки един отложен миг виси в нищото - хем си в старото положение, хем главата ти е в новия хоризонт. с времето дори става по- трудно - деца, работа, социален живот. но ако усещаш, че е по- добре да действаш от раз, отколкото да съжаляваш цял живот, дори страхът не е толкова страшен)) кураж на тези, които ще започват "на чисто". аз и семейството ми го направихме и всеки ден съм по- щастлива с решението си да последвам инстинкта си

Коментар: да, от нормален порив да изпиташ тази радост, става някаква истерия, вторчаваш се и съзнанието ти започва да мисли другояче. самото желание става нездраво. говоря от позицията на майка на едно и бъдеща на второ, ъфкорс. аз съм по- скоро за осиновяването. процедурата обаче може да бъде нечовешки трудна....

Коментар: имах приятелка, която е дете на разведени родители. те имаха втори бракове, в които имаше общо 4 деца от първите бракове на новите им съпрузи. майка и се разведе и с втория си мъж и замина за израел, където заработи като медицинска сестра и там се намери с третия си мъж, който имаше повече от 6 деца общо. баща и в канада, майка и в израел. тя буквално нямаше дом. много объркващо е така. на селото на баба си ( втория си баща ) беше най у дома си....каша голяма...но така е в днешно време - съдби да искаш

Коментар: задава се нов нАучен експеримент, който ще обогати теорията и практиката на чесъноупотребата и ще повлияе кардинално на въздействието и върху човешките отношения, така че "с дъх на чесън" да придобие нови измерения