Коментар: Е, не е истина! Решавам да надникна в секцията кулинария и първото нещо, което виждам е чушки в доматен сос, а точно днес готвих такива и то (срам не срам) за първи път в живота ми. Само, че аз не ги запържих моите, по лични съображения, но мисля, че добре се получиха . Е, поне нямаше оплаквания от домашните любимци вкъщи А, добавих и лук, а към доматения сос сложих черен пипер и червен. На места срещнах рецептата и с босилек.

Коментар: Огромна красота

Коментар: Точно днес и аз хапнах такъв хляб. Чудех се какво прави майка цяла седмица, че внася и изнася на терасата една купа и не споменава докато не стана. Е, много ми хареса. Беше вкусно, наистина. Ние не сме раздали от сместа, защото майка пожела само да опита какво ще се получи, без излишни надежди за друго. Получи се и то страхотно. Може и аз да опитам скоро Благодаря за рецептата.

Коментар: Господин Малинов, аз не пиша тук от близо 6 месеца поради лични причини. Мисля, че съм достатъчно зряла и голяма за да знам какво да правя, а не напълно непознат за мен човек прочел 5 реда тук да ми казва какво и как да върша. И до колкото виждам, явно вие четете между редовате или изобщо не четете, защото никъде не казвам, че няма хора без емоции!!! Относно откъде този лед между хората и злоба, и завист, ами господин Малинов, защо не напишете своята теза по този върпос, виждам, че доста упорито държите на мнение крепящо се до този момент на аргументи, които и дъщеря ми може да каже, че хората са лоши и злобни. Аз не мисля, че всички хора са такива. Хората потънали в злоба и завист са хората, които разбира се ги има, и това са хора, които не мисля, че най-правилният начин е да се зачеркнат и заклеймят, а е необходимо да им се обърне внимние, по възможност внимание от специалист, защото никой не се ражда лош. Трябва да се търсят корените на това поведение, а не само да се слагат етикети кой какъв е, е и, питам аз, и какво като ги има тези хора, да има и ще продължава да ги има, за жалост, защото обществото ни е болно, държавата ни е болна, болно е от едно наследено невротично възпитание и порядки създаващи именно такива същества, закони, които се нарушават и няма наказани, защото цари шуробаджанащина и така може да се продължава без край, защото проблемите са много, но никой не мисли как и защо се е стигнало до тях и как да се решат. Аз не си оставям магарето в калта, господин Малинов, но мисля, че достатъчно време изгубих с този до никъде неводещ разговор. Аз поемам критика, научила съм се на това, но когато тя е градивна и почвата и е ползотворана. За съжаление не успях да науча нищо от Вашата, освен, че има лоши и злобни хора, много които си губят времето в тази злоба, отколкото да търсят начин да са щастлви. Бъдете жив и здрав, господин Малинов и това Ви го казвам наистина чистосъдечно, а не със сърказма, който струи от вашите редове. За мен разговора приключи!

Коментар: Г-н Малинов, далеч съм от целта да водя спор с вас или да се заяждам, което сякаш излъчва вашият коментар, но всичко, което съм написала се осланя на личен опит ( да имам такива познати и приятели, дългогодишни, които никога до този момент не са ме подвели в преценката ми, обещането си или поведението) и до някъде разбира се на наученото през годините. Ако никой не се осланя поне малко на наученото през годините, то накъде изобщо вървим? Далеч съм също от идеята да откривам топлата вода, която отдавна е факт и да пиша точно тук философски изказвания в задълбочената сфера на психологията. Обърнете внимание на формата на сайта. И разбира се, написала съм тези хора с кавички именно, защото няма хора без емоции, били те позитивни или негативни, а последиците от тях е друга тема на разговор. Статията съм я чела много пъти, и след като е поместена тук значи и други са я чели преди това и вероятно са схванали идеята за да я публикуват, защото не се работи с материали недостъпни за усвояване. Вие колко пъти я прочетохте и какво точно не Ви е ясно, мога да се опитам да помогна? С най-дорби чувства.