Коментар: -Не говорим за майките, които оставят децата по цял ден пред монитора. Колко и да се стараем, децата в градините се учат на уважение и послушание към по-възрастните именно, защото са непознати и имат все някакъв респект.(без страхопочитание) -Има и много деца, които идват с агресивното си поведение и се отучват именно там. Факторът семейство и среда не е за пренебрегване често пъти. Едва ли родителят учи на това, ами познавам и такива, съвсем сериозно. Принципът на джунглата е много полезен обаче. Не е редно едно дете да расте в заблудата, че света на напълно благоприятно и добродетелно място. Рано или късно сблъсъка с несправедливостта и лошотията ще го разклати, тогава шокът е по-опасен. Има хубаво има и лошо и това трябва да се узнае. Няма как да отгледам детето в стъклен похлупак и да го закриляме от всичко, не мисля, че е много здравословно. Ще плаче, ще буйства и ще се радва, такъв е животът. -За режима на спане, мога да кажа, че децата, които не обичат да спят на обед, не са наказвани, не им се карат и не ги насилват да спят. Единствено ги карат да пазят тишина докато останалите спят. Без някакви рамки в ежедневието е трудно. Хаотичността може да е добре в малка възраст, но в училищната система и живота по-натам създава трудности и проблеми. - Ако чакаме детето да тръгне с желание на градина, може да се окаже кауза пердута. Почти всяко дете плаче в началото. Или пък тръгва с охота първите дни и като види, че нещата ще са така занапред започва да дава отбой. Не всичко в живота е така както ни се иска. Разбира се не и пряко здравето ни. - Това с шамара на учителка ми се струва малко крайно. Има и такива, но едва ли ще удрят, защото не знае песничка или стихче. Обикновено ги наказват като ги отделят от групата да стоят на столче за известно време сами докато се успокоят от белята, която са сътворили. Коментирам всичко съвсем чистосърдечно. Аз имах много тревоги по отношение на моето дете. Но те са мои тревоги, не него.

Коментар: Ще се осмеля да дам собственото си виждане по темата в тази втора част по-обстоятелствено, тъй като моето дете вече от една години ходи на държавна детска градина и имам някакво свое виждане. В началото и аз като всяка майка мислех, че най-добре е детето ми да си го гледам аз. Това сега го наричам несигурност и страх от институциите. Страх дали детето ми ще е добре на място, в което не мога да се намеся пряко и да упражня контрол( в здравия смисъл на думата) какво се случва с него там, дали плаче и тъгува, дали някой го наранява или киха в лицето му бацили и ред други. -Да, така е, децата в градините боледуват. Масово ходят със сополи до пъпа и кашлящи. Факт е, и че родители често са принудени да ги дават недоизлекувани, защото болничните не са безвъзмездни в повечето случаи, и не винаги им се отпускат такива. Но съгласете се, няма как въобще да не боледува едно дете дори и да не ходи на градина. Отделно поне някоя и друга пъпка сякаш е добре да си закичи в здравния картон, че на по-голяма възраст кахърите са по-големи. Много често деца, които са боледували или са изболедували разните сополи, ангини, отити и т.н. боледуват много по-рядко като тръгнат на училище от връстниците им, които са били пазени до този момент. Но като цяло това с боледуването е различно за всеки. Факт е, и че има деца, които пък изключително рядко боледуват и не прихващат шарки дори и карат съвсем леко неразположенията си. Смятам, че едно добро стимулиране на организма позволява по-леко посрещане на болестите като цяло. -Мисля, че персонален подход за възпитание няма в никое заведение, дори и в частните. Това е работа на родителите, които спокойно и предостатъчно по няколко часа на ден могат да осигурят на отрочето си. Градините и училищата са допълващото звено на специалистите -Разбира се, че родителят е също учител и пътеводител на едно дете в науката към пеене, сричане и учене, но педагогическия похват и начин не е призвание на всяка майка.

Коментар: Грижата от психолог и то ежедневна в нашите детски градини е кът. Вероятно се броят на пръсти детските заведения, в които работят психолози за съжаление.

Коментар: Мили момичета, темата е прекрасна и както е казала Деси, много навреме. Бих коментирала, но предпочитам да напиша тема, защото ще стане дълго излянието ми тук Хубаво е, че сте здравомислещи майки и съм сигурна, че ще отгледате едни прекрасни здравомислещи деца.

Коментар: Честита четвърта година и от мен, Хера! Честит празник и на всички хера творци, както и на всеки нейн почитател. Пожелавам на екипа на Хера, дълголетие, търпение, позитивизъм. Бъдете все така неуморими, креативни и следващи сърцето си. На всеки хера твореца, пожелавам бистър ум, успешно творчество и музата никога да не го напуска, защото за един твореца тя е от основно значение. Читателят е винаги добре дошъл, със своите мисли, препоръки и усмивка. На Цвети също желая търпение и прозорливост. Успех и късмет в начинанието!