Коментар: Вече 100 дни живея без моя син.Мъката ми е огромна.Не мога да контролирам емоционалното си състояние и непрекъснато плача. Нищо вече не ме радва,макар че имам и дъщеря и внуци.Сърцето ми е наполовина празно.Има моменти когато го чувствам около себе си и ми се струва,че всеки миг ще ми заговори,но уви всичко е пусто и празно.Много е трудно да приема факта ,че видях и говорих със сина си и след няколко часа да го изгубиш нелепо и да ти го донесат в ковчег.Толкова много боли и няма утеха.