Коментар: Много умилителна статия Особено ми допадна "туршията от спомени". Връзката е много точна, защото всички тези преживявания, с които ни свързват вещите са отдавна ферментирали и няколко дни след консумацията им ни гонят киселини, но въпреки това го правим с удоволствие А иначе, когато преди 5 години населихме новия ни общ дом, бяхме решили да не мъкнем нищо старо. Пристигнах само с една раница, в която ми бяха дрехите и шевна машина (единственото ми имущество), а останалото оставих в моминската си къща. Сега переодично усещам липсата на някои неща, предимно книги, но така и не се наканвам да си ги взема. Бих казала "да" и на антикварните мебели. Не говоря за оня изсечения соц дизайн, изработен от талашит, а мебели, в които наистина има някакъв дух. Все още не мога да преживея един меден часовник с кукувица, които зарязахме в къщата, където съм прекарала детството си.

Коментар: Моя приятелка, която има 2-годишно момченце, му е купила розова бебе-количка. Просто забелязала, че тази играчка много му харесва и все ограбва момиченцата на площадката.

Коментар: О, да и това се случва често, особено като дойде лятно време - как да си стоиш вкъщи и да се потиш над тенджерата. Обличам някоя ефирна рокличка, разходка покрай плажа, после морска храна...и чинии няма после Ех, унесох се в мечти

Коментар: Цвети, не се притеснявай, аз съм си така от мнооого време и все още съществувам Когато любимият е тук положението леко се облекчава, защото има кой да измие чиниите, не мога да се концентрирам да чета, нито се застоявам толкова пред компа, но пък си измисляме други занимания. Така че, танто за кукуригу. И аз те обичам, Цвети

Коментар: Ами Симон, това не са някакви невероятни забавления, а най-обикновени и прозаични дейности. Ако изходът е да ям безвкусна и вредоносна храна, да прекъсна контактите си с всички близките хора (защото просто няма по кое друго време да си общуваме) и да спра да се интересувам от каквото и да било, то...предпочитрам да си остана с недоспиването