Коментар: Ами, Цвети, мисля, че смисълът на брачните халки е не по-различен от този на всеки друг ритуал - един вид магия, която трябва да осугури това, което на самите нас ни е трудно - в случая да бъдем постоянни. А то е ясно, че всичко зависи от самия човек.

Коментар: Ами мен доста ме притесни нещо от написаното на опаковката на Икаров. А именно - че към маслото са добавени лецитин и витамин Е, което ми се видя най-малкото странно, след като пшеничният зародиш е богат източник на тези две вещества! Започвам да се замислям дали онова вътре е наистина въпросното масло или няккаво друго. Освен това препоръчвам да се купуват масла (независимо какви) в стъклени шишенца. Пластмасата намалява трайността на продукта и се налага да се добавят консерванти. Да не говорим, че може да отделя вредни вещества.

Коментар: Хах, Цвети, права си, то мъжа направо да го е страх да присъпи в кухнята - първо трябва да отвори врата, после да оправдае присъствието си там и чак накрая да направи опит, да подхване нещо. У дома е холокухня, както казваш, и общата дейност вътре се зароди съвсем лесно и естествено. Разбира се, това не е достатъчно условие - трябва да се привиква любимия към ъгълчето където са печката, мивката и плота отначало с малки и лесно изпълними задачки. После периметъра на дейностите се разширява и така...все пак и двамата работим, и двамата ядем, редно е и двамата да готвим, макар да призная често спорим кой да измие чиниите.

Коментар: Цвети, изглежда си се разлогнала. И аз съжалявам за хубавия коментар, дето не можахме да го прочетем. Не пробва ли да възрнеш една стъпка назад?

Коментар: Цвети, ясно е, че основното възпитание е до 7 години - след това може да се надгражда, ошлайфа и т.н., но да се промени кардинално - едва ли. А за мъжкото презрение към женската работа сме виновни пак ние, но не като любими, а като майки. Това е резултата, ако всеки път казваме - "ти не можеш, маме, аз ще го направя".