Коментар: "Правилния избор" и плашенето с него особено в млада възраст, е интересна тема. Това е нещо, което може да обърка живота ти. Толкова видимо "правилни" избори, са всъщност дълбоко погрешни. Особено от дистанцията времето. Идва ми на ум перефразата: "Пътят към ада е постлан с правенето на добри избори"

Коментар: Адашке, рецепти за нищо няма, най-малко за живеене. А т. нар. "изход" са го доразвили прекрасно коментиращите темата, включително и ти - да даваш и получаваш любов, намиране на себе си и своето място, да се осъществиш. Да избереш някой от начините да избягаш сред тези, в които има градивност, също е избор. Наш избор е и дали ще си признаем, че нещо важно ни липсва и затова избираме някое от добрите бягства, или ще се борим да попълним тази липса.

Коментар: Марта, ама на нас нали ни е хубаво на душата, и богато? Пък и сме надживели етапа на развитие, когато да ни пука за мнението на другите, особено, когато не си заслужава

Коментар: Аха, очевидно му придаваш смисъла на клетва с елементи на възвишеност. Нещо като "ще те обичам цял живот". Или "ще бъда верен на краля", ако си рицар, да речем. А всяко нещо съществува в пълното богатство от ситуации - от най-делнични до съдбовни - обещанията също. Да си държим на думата в ежедневието, също не е малко. Защото далеч не на всеки можеш да разчиташ - от едното ухо, през другото минава. А за големите обещания, напр., когато оставях цигарите преди години, това дори не съм си го обещавала, защото нямах гаранция дали ще го изпълня. Просто се стремях и го исках и стана постепенно. Думите "никога" и "винаги" са ми много страшни с тяхната окончателност.

Коментар: Инка, обещанието не е непременно тържествена декларация с ръка на сърцето, а ангажимент от всякакво естество. Няма начин вв обозримо време да не си казвала на някого, че ще му дадеш някаква книга, ще му се обадиш по телефона, ей такива обикновени работи.