Обичайният и най-надежден начин да се погрижим за любимите растения, когато сме далеч от дома е просто да доверим ключовете си на някой, които ще идва, за да ги полива. Не винаги обаче има кого да ангажираме с тази задача и се налага да търсим други решения.
И така, за да преживеят успешно нашето отсъствие, цветята се нуждаят преди всичко от вода. За това е необходимо:
● Да съхраним влагата, която растението е получило с последното поливане, колкото може по-дълго. Това е напълно достатъчно за сухолюбивите зелени питомници и в случай, че сме извън дома не повече от две-максимум три, седмици.
● Да намерим начини за осигуряване на вода без човешка помощ. Съществуват най-различни автоматични системи, но тъй като става дума за домашни условия, ще обърнем повече внимание на самоделните. Те са незаменими, когато няма да ни има повече от три седмици у дома или повечето ни питомници са влаголюбиви.
Подготовка на растенията в няколко стъпки
В повечето случаи тя може да ни спести по-сериозни усилия и разходи. Първо е необходимо да свалим растенията от первазите, защото колкото по-силна е светлината, толкова по-усилено се изпарява влагата. За съжаление това ще намали растежа им и е възможно листата им да пожълтеят, но няма да бъдат изпепелени от слънцето. След това трябва да ги полеем обилно и да отрежем всички цветове и пъпки, които черпят голяма част от ресурсите на растението и на които така или иначе няма да можем да се насладим по време на дългото си отсъствие.
Добре е да поставим цветята далеч от прозореца, всички близо едно до друго, за да съхраняват взаимно влагата си, а още по-добре в общ съд – пластмасов леген или детска ваничка. На дъното може да сложим дебел слой едър пясък или керамзит и след това да го напоим с вода. Върху тази основа нареждаме саксиите без панички, за да могат жадните растения да черпят необходимата им влага и така да издържат до нашето завръщане. Единствен недостатък на този метод е, че води до лесно разпространение на вредители.
Допълнителна защита за най-влаголюбивите и нежни растения е „похлупакът” от целофан. В индивидуални прозрачни пликове се покрива цялата надземна част на растението, за да не изгуби и капчица влага. Този метод обаче не е подходящ за растения с месести листа, които обичат регулярно проветряване и в импровизираният парник лесно могат да загният и да развият плесени.
Филтърно напояване
Друг изобретателен начин да осигурим вода на любимите растения е използването на тексилен филтър – дебел усукан вълнен конец или синтетичен шнур. Единият му край се слага в съд с вода, а другият се прикрепя към пръстта в саксията, най-добре чрез колче. По този начин влагата от съда се придвижва към корените на растението чрез капилярно налягане, но за да се осъществи трябва да намокрим филтъра предварително.
За да сме сигурни в резултата, трябва да тестваме тази самоделна напоителна система предварително. Например, да проследим с каква скорост един или друг филтър провежда водата, като следим нивото на течността в съда. Може да се окаже, че само за няколко часа се показва дъното му, а ценното ни цвете е плувнало във вода. Или обратното – количеството на постъпващата влага е недостатъчно. Важно е също така да изберем съд с подходящ размер и да определим на какво ниво спрямо саксията да го поставим, за да осигурим оптимално напояване. Едва тогава сме готови да отпътуваме, без да се притесняваме за зелените си питомници.
Да си направим Домашна напоителна система
Нужни са ни пластмасови туби с капачки (малки или големи в зависимост от обема на саксията). С нагорещено желязо (аз съм използвала метално шишче, нагорещено на пламък) правим дупка с диаметър 1 см. Пълним бутилката с вода. Предварително на мястото където ще поставим шишето правим около 3 см дупка. С бързо движение забиваме шишето в пръстта с капачката надолу. Цветята "пият" от шишето колкото вода им е необходима.