Многократно срещу еднократно

В моето детство вещите бяха за продължителна употреба, по възможност за цял живот. И това важеше за абсолютно всичко – от мебелите и дрехите до сервизите и пазарските торби. Затова те се пазеха, поправяха, закърпваха, с една дума правеше се всичко възможно съществуването им да бъде удължено. На прага на тинейджърските ми години обаче настъпи рязък обрат – дойде ерата на стоките за еднократна употреба. Така една по една повечето вещи бяха заменени със своята евтина, некачествена, но затова пък неизискваща грижи алтернатива. Майките вече не се налагаше да перат пелени, защото използваха еднократни, отивайки на пазар вече не беше нужно предвидливо да сме взели торба, а вместо да мием с четка и оцет бутилките от олио вече просто си вземахме маслото в пластмасови. Изобщо животът се превърна в песен... докато само две десетилетия по-късно не затънахме в собствените си боклуци.

За „кризата с боклука” бяха обвинявани в бездействие общинската власт, държавата и куп други институции, но зад прехвърлянето на топката стои само една проста истина – всеки от нас произвежда твърде много боклук. И независимо, колко нови депа и заводи за преработка се откриват, земята не може да поеме всички тези трудноразградими отпадъци. Защото решението е в ръцете на всеки отделен човек. Затова днес все повече хора отхвърлят мотото на потребителското общество: „Употреби и изхвърли” и го заменят с отговорното: „Употребявай многократно – изхвърляй по-малко”.

Така днес се възраждат много стоки, които сякаш безвъзвратно си бяха отишли миналото – перящите пелени, платнените торбички за пазаруване и стъклените бурканчета за кисело мляко. При други вещи обаче многократната употреба е по-трудна за преглъщане, като например дамските превръзки. И в тази насока обаче се появи екологична алтернатива – менструалните чашки. Засега те изглеждат твърде екзотични, но може би е само въпрос на време (и навик) да придобият популярност.

Но нека не свързваме продуктите за многократна употреба единствено с неудобства и ненужни усилия в името на някаква твърде мъглява екологична идея. Те могат да бъдат много повече.

Вещите за многократна употреба са:

Качествени. За да бъде използването им икономическо оправдано, изделията за еднократна употреба се произвеждат от евтин и съответно некачествен материал. Затова пластмасовата чашка с чай в ръцете ви пари и се огъва, а борбата с нея по никакъв начин не може да се сравни с отпиването от разкошен порцелан. Това че, няма да ви се налага да я миете след това е слабо утешение на фона на нарушения комфорт. Ако използвате стоки за многократна употреба ще ви заобикаля натурално дърво, стъкло и мек, органичен памук, а не найлон, пластмаса и плексиглас.

Красиви. След като напазарувате, вероятно бързате да се приберете у дома, защото найлоновите торбички не ви придават особен чар. Затова пък чантата от плат за многократна употреба може да се превърне в моден аксесоар. Имате възможност да си изберете модел, големина и десен по свой вкус и така от просто средство за пренасяне на покупки, да я превърнете в красиво допълнение към личния си стил.

Безопасни. Малко или много всички пластмасови опаковки съдържат токсични съставки, които се отделят и в хранителните продукти, които се съхраняват в тях. Относително безопасни са пластмасите с означение PET, HDPE, LDPR и PP, но точно тези, които трябва да се използват на възможния минимум - PVC, PS, са и най- разпространени. От тях се изработват кофичките за кисело мляко (почти без изключения), стериопорените чинийки за кайма, пилешко, готова храна и др. Тоест, благодарение на еднократните опаковки, заедно с обяда или вечерята си поглъщаме ежедневна доза отрова. По малко, но редовно. За сравнение алтернативата им – многократният стъкленият амбалаж е неактивен материал и предпазва хранителните храната от окисление. Така продуктите, съхранявани в тях са не само по-безопасни и с дълъг срок на годност, но и далеч по-вкусни.