Нормкор - може ли липсата на стил да бъде стил?

Сещате ли се за хората, за които казваме, че са абсолютно скарани с модата и стила? Онези, които купуват дрехи по необходимост, водени единствено от критерии като цена и удобство. Приятелката, която никога не подбира подходящите дрехи спрямо фигурата си, колегата, който е способен да се появи с маратонки и на най-официалното събитие или съседката, за която изглежда, че анцугът е единствената възможна опция за облекло. Не спазват никакви правила на добрия вкус. Според общоприетия вкус.

За някои хора явно външният вид определено не е приоритет. Не че да се обличаш модерно е от толкова голямо значение, особено в огромното море от причудливи тенденции, но пък липсата на дори малка нотка личен стил, поне на мен ми изглежда като отсъствие на вкус към живота. Но времената и нравите се менят и ето, че отсъствието на стил вече само по себе си се превръща в стил. И не само – това е цяло ново течение, към което все повече хора съвсем съзнателно искат да се причислят.

Наричат го „нормкор“ или просто „да осъзнаеш, че си един от всички 7 милиарда“. Тенденция в модата, която придобива популярност буквално през последната година, първоначално в Щатите, но вече и по цял свят.

Последователите ѝ твърдят, че не са лишени от усет за стил, а просто, че целта им е да не използват облеклото, за да се разграничават и изпъкват пред останалите хора. Затова предпочитат да се обличат в евтини, удобни и непретенциозни дънки, тениски, суитчъри и маратонки. Някои биха казали, че тази мода е възхвала на "демоде"-то, "ретро"-то от 80'те и 90'те години. Други ще кажат, че тя е с превес на изчистените, едноцветни, обикновени кройки, които не акцентират на сексапила и не се стремят да крият нещо от тялото или да го оформят в нещо, което то не е. С две думи - на модата са й отнети основни заслуги.

За да придобиете по-ясна представа за средностатистическия „нормкор“, ще дам за пример иконата на това течение – Стив Джобс. Покойният създател на едни от най-популярните технологии в комуникациите, визионер и мечтател, беше известен със семплия си и незабележим външен вид, неизменно включващ черно поло, дънки и маратонки.



Модата си е мода, но тя често ни поставя редица сериозни въпроси, над които си струва да се замислим. А тенденцията „нормкор“ на свой ред буди у нас размисли по поне няколко важни теми:



В консуматорското общество, в което живеем, модата се мени всеки сезон, подканвайки те да обновяваш гардероба си буквално ежемесечно, само и само, за да бъдеш в крак с тенденциите. И да пазаруваш. Едва ли това трябва да е цел номер едно в живота ти обаче. Нито едната крайност не е полезна, но явно, че светът е пренаситен от прекалената показност и суета и съвсем очаквано, течения, отричащи значимостта на външния вид, ще стават все популярни.




На пръв поглед, човек може да сбърка идеята на „нормкор“ с това да изглеждаш небрежно или с това да се обличаш семпло, но изискано. Само че разлика между трите категории е от небето до земята. Има една порода хора, които макар често да са облечени в бяла риза и дънки например, са го направили по начин и с вкус, които не може да бъде оспорен, а видът им излъчва истинска класа и премереност. Другата порода са „небрежните“, които макар привидно да изглеждат доста неглиже, полагат наистина големи усилия за този си имидж.



Последователите на нормкор не се вписват в нито една от по-горните групи. Тях рядко ще ги забележите сред тълпата, точно защото тяхната цел е да останат незабележими – облечени без никаква претенция и често без вкус. Звучи налудничаво, но зад това се крие цяла житейска философия и тя далеч не е за пренебрегване.



Факт е, че днес хората полагат неимоверни усилия, за да изпъкнат сред останалите – било чрез облекло, поведение или постижения. Това обаче черпи от енергията ни и накрая просто не ни остават сили и възможност да се съсредоточим върху истински важните неща в живота.

Оправданието на немарливците. От друга страна, тенденция като нормкор-а е рай за хората, които наистина са лишени от вкус и личен стил и се явява чудесно оправдание за липсата им на желание и умение да се приведат в приемлив вид. Това едва ли някой ще си го признае, защото от устата на такива хора е много вероятно да чуете думи като: „Чувствам се добре в кожата си и ми е все едно с какво съм облечен“ или пък: „Наистина предпочитам да изпъквам с лични качества и постижения, а не с външен вид“. Да, така звучи и класическият конформизъм.

А всъщност – не е ли достатъчно просто да се чувстваш добре в кожата си, без излишна претенция и суета? Несъмнено така животът би бил една идея по-лесен и една идея по-равнопоставен, защото ще отличава хората не по това как изглеждат, а по-това какви са и какво умеят.

Звучи прекалено идеалистично, но е напълно възможно. Зависи единствено и само от нас.