Поезията на Нария Донева

От този вид тъмнозелено, което намеква „все още”. Замръкне ли, става студено. Притварям прозорците нощем. Заключвам вратата. Със дрехи от хладния свят се отделям. Започвам да търся утехи. Да правя сладкиши в неделя. Припомням си колко отдавна не сме се целували с чая. Приготвям се меко...

Какви са ти ситни стъпките по този неравен лед! Листата настръхват в пъпките, във чая въздъхва мед, стрехите със бели шалове започват да се топят, и котките се търкалят в любов на самия път. А ти си вървиш с потропване за щастие на леда, и шиите си изопват и с погледи те следят дърветата,...