Любовната поезия

Нощта е виолетова. На точки. Светулки бяха? Или пък звезди… А може би очите ми нарочно се пръснаха във хиляди сълзи… Такава нощ… Въобще не се забравя. Притихна и сияйната луна… Сърцето си щом в някого оставиш, ти правиш от въздишките следа… И цялата блещукаща пътека в една посока все ще криволичи. Не...

Ето ръцете - с блестящо-прозирната кожа, с тънката, нежно синееща мрежа на вените, - меките, топли, магнитни ръце - обожавани, с толкова шепоти плахи и жарки желания, с толкова топли сърца в тях туптящи положени - сякаш ръце чудотворни на древна икона (както ония, в сребро що облича народът, своята...

А дъждът е плакал в мен. Затова съм толкова горчива, че когато ме целуват, ги проклинам и когато ме прегръщат, ги напускам, и когато ме поискат, ги погубвам. А дъждът е плакал в мен. Затова съм толкова красива, че когато ме сънуват, ги разплаквам и когато ме забравят, ги настигам, и когато...

Тази любов Така бурна Така крехка Така нежна И безнадеждна Тази любов Хубава като деня Лоша като времето Когато лошо е то Тази любов така истинска Така красива Така щастлива Така игрива Така осмивана Трепереща от страх като дете в тъмното И така сигурна в него Като мъж спокоен в средата...

Защото те имам и те нямам Марио Бендети Защото те имам и те нямам защото те мисля защото нощта е с отворени очи защото нощта отминава и казвам любов защото пристигна да възвърнеш образа си а си по-добра от всичките си образи защото си красива от краката до душата защото от душата си до мен...