Поезията

Кавал свири на поляна, на поляна, край горица; млада, хубава Стояна търчи с менци за водица. Из градина крещи, вика омразната нейна стрика: "Полудя ли, мар Стояно, та отиваш толкос рано? Стой, почакай д'идем двама", па се спусна к нейна мама да кувлади тя Стояна, че отива на поляна. Ей искочи...

Нощта е виолетова. На точки. Светулки бяха? Или пък звезди. А може би очите ми нарочно се пръснаха във хиляди сълзи… Такава нощ… Въобще не се забравя. Притихна и сияйната луна. Сърцето си щом в някого оставиш, ти правиш от въздишките следа… И цялата блещукаща пътека в една посока все ще...

Тези силни момчета и тези момичета бели като слънчеви стъпки в живота ни зъл и суров, те обичат света и деня си прегърнали смело, имат право на своята първа и чиста любов. И ни гледат момчетата с гордо упорство в очите, щом стоварим в душите им нашите стари вини, че не трябва, не могат така да...

Дали се бях влюбила в тебе, не зная. Но знам, че се влюбих в други неща: в една неуютна северна стая, във чайник закъкрил припрян вечерта. В дървета се влюбих, отнели простора, в затънтени, душни квартални кина, във спомени тягосни от затвора, в една изранена от бомби стена. Във спирки трамвайни,...

Ний срещаме се всеки ден почти и после отминаваме се неми. Това ли бяха нашите мечти? Къде са вече чувствата големи? Нали решихме нашата любов да бъде нещо малко по-различно? Животът ли излезе малко по-суров, или пък ние сбъркахме трагично? А ти си все тъй светла и добра. И аз в живота вярвам...