Поезията

За твойто тихо идване, което все още в мен отеква като гръм, за даденото и назад невзето, за прошката, че с теб съм и не съм, за думите, понякога спестени, за ласките, които не спести, за силата, която вля у мене, когато беше най-безсилна ти, за туй, че бе на мое име кръстен и твоя лош, и твоя...

Цикъл есета от книгата на Дамян Дамянов "Живей така, че ...", написани между април-декември 1968 г. Христо Ботев Горд съм, че съм роден на една земя с Него! Срам ме е, че с цели пет години е по-млад от мене Той! Боя се, загдето съм написал само около две хиляди стихотворения, а Той — толкова много...

Януари съм... Господи, тъкмо започвам тази толкова нова и чиста година... С обещания – много. До последно – безсрочни. Всъщност май като тях ще премина... И съм снежна, снежинкова, толкова бяла, че почти с хоризонта се сливам... И валя... И съм твоя... И съм истинска... Цялата... Ту внезапна......

Съдба Елисавета Багряна През улиците здрачни, през къщите, стените, през плачещия ромон на есенния ден, през този град, погребан в желязо и гранити — усещам, че ме чакаш — ликуващ и смутен. Усещам твоя поглед, отправен в тъмнината, усещам ти ръцете, протегнати насън, усещам как се вслушваш...

Падаха вече листата на нашите вишни. Ти ме целуна и рече през сълзи: Да пишеш! Аз се обърнах и твоите сълзи забравих. Тръгнах през жълтата шума направо - сякаш за мен бе постлала земята богато, мойте нозе да вървят по пътека от злато. Имаше някъде извори, скрити в горите, имаше стари чешми със...