Думи за вдъхновение

Когато вече някой ден решиш към нов бряг да отплуваш; недей си взема сбогом с мен - отплувай, без да се сбогуваш. Върви, обичана жена, понесена вовек в сърцето- Луната ще е пак луна и пак небе ще е небето. В любов недей ми се кълна! Защо е нужно да се лъжем? Ти нямаш никаква вина в това, че...

ЦЪФТЯХА РОЗИТЕ… Цъфтяха розите… Аз видех те при розов храст… Смутено ме погледна ти… Минаха дни - под същий храст погребах рухнали мечти… Листата капеха - засипваха нов гроб самотен… Което аз безумно любих, с целувки страстни не погалих - сред път го в тъмна нощ изгубих. Валеше сипкав...

Нека започна от самото начало. Родена съм през ноември 1907 г., в стара червена къща, заобиколена от ябълкови дръвчета. Аз съм второто дете на Самуел Аугуст Ериксон и съпругата му Хана. Фермата, в която живеехме, се наричаше — и все още се нарича — „Нес“. Тя се намира недалеч от градчето Вимербю е южната...

Не на друг, единствено на всеки тебе искам да ти кажа нещо неотложно винаги, врящо до ръба. Сън не ме лови. Трябва да ти кажа нещо. Само че не знам какво. Вслушай се! Не е ли удивително? И не заслужава ли много повече от всичко, дето може да се каже, именно това, че искам, чезна да ти...

Ето такива са важните повратни точки в кариерата на писателя, а навярно и в много други поприща. В повечето случаи са дребни и невчесани. Безшумни, лични искрици на откровение. Не идват често и когато се появят, пристигат без фанфари, неподкрепени от наставници и колеги. Нерядко трябва да се съревновават...