Любовната поезия

Наистина не е прибързано /нито обмислено/ Аз имам сили само да си тръгна. Но нямам сили да остана. Не знам в какво съм се превърнала… Дали е рано? Не е рано. Напротив, малко закъснявам. Изпуснах си сърцето някъде. Забравих как се стига гарата със най-отдалечаващите влакове. Не мога, бързам,...

Вдигни очи! За мен вдигни очи! Защо? Не питай! Просто погледни ме! Помилвай ме и просто помълчи... И ако искаш двама да мълчим. Защо? Не питай! Ти ще разбереш - загледай се в погледа ми влажен очите, ако можеш да четеш, очите, вместо мене ще ти кажат. В тях блести сега една сълза, а твоят смях...

Видя ли, наистина видя ли снега, звездите, красотата с котешки стъпки Докосна ли, наистина докосна ли чинията, хляба, лицето на мъжа, когото толкова обичаш Изживя ли като насрещен удар мига, мъката, падението, бягството Узна ли, узна ли с всяка пора на кожата, че твоите очи, твоите ръце, твоя...

Тя продължава до ръба на огледалото и там се отразява и изчезва. Из стаята той често ще е обикалял и е разтребвал безполезно, въртял се е на празни обороти грамофона му, светът се е въртял като изтъркана мелодия, стопанинът понякога излизал на балкона и гледал от дванайсетия етаж надолу, тиктакал...

Когато вече някой ден решиш към нов бряг да отплуваш; недей си взема сбогом с мен - отплувай, без да се сбогуваш. Върви, обичана жена, понесена вовек в сърцето- Луната ще е пак луна и пак небе ще е небето. В любов недей ми се кълна! Защо е нужно да се лъжем? Ти нямаш никаква вина в това, че...