Поезията

Отзвъняваше лятото с бавни лилави камбани - звук след звук от невидими църкви и вървяхме из дългия град запотени, замаяни, нито живи, ни мъртви. Бяхме гладни, по прашната улица страшно кънтеше предвечерния въздух, заблъскан от тебе, и се спряхме на моста и право насреща ни се задаваше погребение. Те...

Бих го взел преди известно време тоя стар турист с голо теме, услужлив и мек съм общо взето возил съм мнозина по шосето, пък сега надолу слизах празен и навярно по - разнообразен моят път би бил и бих узнал нещо извън своя си квартал – но спирачките натиснал вече порива ми изведнъж пресече лоша...

Моля се на август да остане, ако може, да не тръгва още... Сякаш ми е много, много рано да изпратя топлите си нощи... Имам си пътеки непребродени, сини сънища, недосънувани... Август да не бърза да си ходи! Време искам, да се налудувам... Да запомня на щурците песните, също да си скътам морски...

Повечето хора угасват през зимата, когато е студено и ветровито. Христо Фотев го направи през лятото, когато всички са усмихнати, заети, изпълнени с планове и мечти. За да не се усети твърде болезнено отсъствието му, вероятно, понеже суетата не му бе присъща. Христо Фотев си отива от този свят на 27...

Не, сега не е за поезия, ни за римите с звънкия смях, под дебелата броня железна ще достигнат ли будно сърце? Ти започваш да пишеш и ето – вместо рима избухва снаряд, озаряват небето ракети и пожари обхващат града. Позатихва. Но в твоя бележник вместо нежни, парфюмни слова на листата в...