Думи за вдъхновение

Пази боже да разберат, че някой е слаб или че е обърнат в бягство. То тогава кой откъде завърне гледа да удари по бягащия. Ако това става сред хищници – хищникът гледа, ако може, да ухапе бягащия, нищо, че му е събрат. И сред хората е така! То иначе и не би могло да бъде, нали човекът също тъй е част...

Душата ми е дом с отворени врати - за канени и за неканени, за носещи цветя, за идващи от сметището на живота... Душата ми е със отворени врати. Но-най навътре има стая със зазидани прозорци. Ключът е денонощно в мен. И рядко го превъртам във ключалката. Там е хазната ми: кюлчета претопена...

Присъствал съм незнайно на постепенното замиране на живота ми, на бавното крушение, на всичко което съм искал да бъда. Мога да кажа с онази правдивост, чиято смърт не се отбелязва с цветя, че няма нещо, което съм искал или мечтал дори за миг с едничкия копнеж за този миг и да не се е разбило на прах...

Тук пияни и блудни сме всички, не запяхме нито веднъж! По стените цветя и птички се измъчват за облак и дъжд. Трепка странната и спокойна струйка дим на твойта лула. Аз поисках да бъда стройна и облякох тясна пола. Зад прозореца нощ ли е кротка, или снежна буря фучи? На очите на сепната котка ми...

Най-големите блага, дадени на човека, са разсъждаването и волята. Щастлив е онзи, който не ги употребява неправилно. Пази се, прочее, да не вземеш за истина това, което може би е само нейната сянка! Това, което ти смяташ за безусловно вярно, често пъти е само вероятно. Помни, че човекът не се намира...