Поезията

Обичам крехкото приятелство Между жена и мъж: В подмолите на мозъка Помръдват перки гъвкави желания; И нежността, изпусната, се стрелва изведнъж, Но спира до очите, До устните сковани. Като във тайно силово поле Са скрити, защитени двамата: Той я почита. Тя му вярва. Сладостно-солен Е върху...

Само когато си тръгваш, правя опити за поезия. Само тогава изпитвам естествена необходимост да се изразя, да публикувам остатъците от организма си. Само тогава мога да гравирам комплексите си сред тези редове. Да прожектирам кинолентата от ирисите си. Това е разточителен, полифоничен процес....

Не ми подхожда никак грубостта. За мене са измислени поемите, в които аз, най-тихата жена, на пръсти съм преминала през времето… За мене са рисувани картините потънали във пищен розов цвят, показвали на всички през годините какъв е смисълът на тоз объркан свят, къде започва нощем красотата, а...

На запад се обръща слънчогледът, денят потъва в сбръчканото му око и въздухът на лятото се утаява върху листата и дима фабричен. С тътнеж и облаци изтича бавно последната игра на небесата и дървесата, сменящи цвета си оттатък, зад завоя на реката, ни спират пак като преди години. Това е той,...

Ако някой понякога, поне веднъж ме е обичал заради тъгата - необяснима, неоснователна, кукувича - обичал е мене, истински ме е обичал......