Нещо лично

Течението сякаш ни понася по вълните на живота. Много пасажери вероятно дори не знаят името на кораба, морето, в което се лашкат, брега, който искат да зърнат, земята, на която искат да стъпят. Живот ли е? Какво и как ни се случва? Защо ни спохождат болка и проблеми? Какво е призванието ни? Всичко,...

Написах приказка една. Как: сама построих кули и замъци, сама убих триглава ламя, сама села запалвах, в пламъци, жаби в принцове превърнах сама, сама загубвах си пантофката, сама потърках лампата с ръка, сама обух ботушите на котката, стъкълцата от очите извадих сама, сама вретено кърваво...

...да не говоря – ако не ми се говори, да изключа мобилния си, да не се гримирам, да не се лакирам, да се наплача – веднъж завинаги, да не се боядисвам, да не се подстригвам, да си изстрадам болката, да се изхиля – ако така ми дойде, да се науча да си пасувам, да не комуникирам с гадове... А и да...

Това е обичта, която поема дългия път от една страна за да измине хиляди километри до друга . Да прекоси море или океан за да е там, къде обича сърцето. Оставя майка и баща за да се врече безусловно. Обичта, която поема риска сляпо въпреки незнайния изход. Това е и обичта на голямата скрита...

Със свекър ми си говорехме за някакви си неща от живота, за това какво идва, какво си отива,какво остава, кой си, кога и как. Обичам разговорите с него. Та ми каза едни думи, които искам да споделя: Животът е в този ден. Не утре, не вчера, в днешния ден. И още рано сутринта го хвани и го стискай,...