Блога на Хера

Цъфтят липите и разбирам аромата им в дъжда. Целувам и събирам не хербарий. Любовта. Докосват ме като Ефир. В криле превръщат ми ръцете! Разпервам се! Не търся мир... Едно да бъда мога... в двете. Цъфтят липите и разбрах, че билката е тайна скрила, да изсъхне след като я брах... за да...

Не всички думи. Чувам но усещам. Полъха в тишината. На шумните разлистващи се. Дървета пият ручея. Жадните устни дават. На каквото са способни сега разбират. Още чакат яснота. На сърцето знанието търсят. В себе си спомен от някога. Ухание на страдание. За живот и смърт...

Написах приказка една. Как: сама построих кули и замъци, сама убих триглава ламя, сама села запалвах, в пламъци, жаби в принцове превърнах сама, сама загубвах си пантофката, сама потърках лампата с ръка, сама обух ботушите на котката, стъкълцата от очите извадих сама, сама вретено кърваво...

Със свекър ми си говорехме за някакви си неща от живота, за това какво идва, какво си отива,какво остава, кой си, кога и как. Обичам разговорите с него. Та ми каза едни думи, които искам да споделя: Животът е в този ден. Не утре, не вчера, в днешния ден. И още рано сутринта го хвани и го стискай,...