Поезията

Аз не съм космополит, казвам, а тя ме гледа присмехулно. Никакъв гражданин на света не съм. Аз съм оттук. Искам и децата ми да са оттук, а баща им да е тъмен балкански субект с очи като черни вишни и плътен глас на планински човек, да ме загръща като родопско халище, да ме прегръща като...

За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори, ти всяка вещ и образ покрай тебе открий отново и пресътвори. Пресътвори ги ти като лозата, затворила пространствата в зърна, като дървото в плод, като пчелата, създала мед от пръст и светлина; като жената стенеща, в която по-траен...

Над долини и гори лей се мир и благодат, нежно-меден аромат и бленувани зари. Там, край злачни брегове, бързат къдрави вълни, към сребристи далнини пролет ги зове. Само в твоите гърди подслони се горестта, черна тя, като нощта, там несменно бди. О, засмей се, затрепти, химн на слънцето...

Два пътя в леса разделени видях, ала не можех да тръгна по двата. Бях пътник единствен, там дълго стоях, единия с поглед надолу следях гръб как извива навътре в гъстака. Тръгнах по другия. Тъй избор почтен и с повече право сторих навярно. Той искаше работа - цял затревен, па макар и пътят...

Световният ден на поезията е учреден през 1999 г. от Юнеско. Целта на обявения ден е да се признае обществената ценност на поетичното изкуство като носител на езиковата красота, културата, свободния дух и творчески заряд, който ни издига над тривиалното и винаги ще бъде белег за висок човешки идеал....