Думи за вдъхновение

Историята на омагьосаната лешникотрошачка-принц и малко момиче не спира да вдъхновява и вълнува поколения наред в дните около Коледа и не само. Дали е заради интригуващия начин, по който приказката на Е. Т. А. Хофман е написана, дали е заради олекотената като възприемане, но не и като стойност, интерпретация...

Исландия е магична страна. Страна на лед, огън, на магически пейзажи, които те връщат в прастари времена, преди човекът да е стъпил на земята. И в средата на тази объркваща сетивата пустош - тези коне! Дрю Догет, фотограф, работещ в Ню Йорк, е хванал мистичната красота на исландките коне във фотопоредицата...

Ти виждаш: издути платна, луна на небето излезла, и мислиш: живот е това, живот преизпълнен с поезия. Отгоре – изгряват звезди. Небето – седефено свети. От сушата кроткият бриз с ръката си къдри морето. Ех, волен рибарски живот, описан във толкова песни! На мачтата – бяло платно... Така...

Понякога ми се приисква да съм книга. Да легна в топлите ти мъжки длани. Да ме разлистваш. Да ме изучаваш... Да съм любимото ти занимание. Понякога ми се приисква да съм дреха. По тялото ти нежно да прилепвам. Да те обгръщам. Да те чувствам в себе си.... Да съм причина...А пък после следствие... Понякога...

Искам някъде теб да те има... Във една заснежена гора, в малка къща с горяща камина и с прозорче със ледни цветя. Да ни свети единствено огънят... А в ъглите, в стаения здрач, да затулим излишните спомени, скрили в себе си всеки наш плач. Да се влюбя във тебе безпаметно, не от виното, просто...