Поезията

Всичко, което е истинско,... може да бъде тихо. Тихо зреят плодовете. Листата падат леко. Безмълвно снегът ги покрива, кротко замръзва езерото — настъпва смъртта като сън. Зачатието е мълчаливо. Слънчевите лъчи не крещят. Никой не чува, когато снегът се топи. Всички треви от земята израстват...

На камък да седна – ще оживее. С ръка да докосна – ще заблещука. С очи да погаля – ще се засмее. С целувка да сключа – носи сполука... На дърво да почукам – ще се разлисти. С дъха си да вдишам – ще е магия. Наужким да кажа – става наистина. На скришно да бъде – ще го открия... И враг да ме срещне...

"Да не беше никога изгрявал оня жарък и задушен ден! Изгорен от жажда, се наведох, знойни устни за да разхладя, а ликът ми падна омагесан в ручея въз бързата вода и вълните мигом го понесоха надолу — кой го знай къде…" „Ручей” Атанас Далчев винаги е оставал далеч от прожекторите на литературната...

...И само някога, когато пак се връщам във спомена, притисна ли гърди, усещам как по бялата ми дрешка избива в миг червено петънце - кърви една забравена черешка, натисната случайно със ръце. ~ откъс от "Черешката",Дамян Дамянов...

Твоите деца не са твои деца. Те са рожба на зова на живота към самия себе си. Те идват на света чрез тебе, но не от тебе. И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат. Ти можеш да им предложиш любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои собствени. Ти можеш да дадеш подслон на телата им, но...