Поезията

Какви са ти ситни стъпките по този неравен лед! Листата настръхват в пъпките, във чая въздъхва мед, стрехите със бели шалове започват да се топят, и котките се търкалят в любов на самия път. А ти си вървиш с потропване за щастие на леда, и шиите си изопват и с погледи те следят дърветата,...

Студено, дявол да го вземе! Студът те реже като ножици! Човек, за да се посъвземе, са нужни барем две госпожици! Поспрете, сочнобуза Катя, да си побъбриме за зимата! В такова време сал сърцата променят съвършено климата. Смехът на твоите устни дали ще ме съгрее, без съмнение: той двеста...

Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака. Едната – за да погледна цяло лицето ти. Втората – за да погледна очите ти. Третата – за да погледна устата ти. Пълен мрак след това – за да си спомня всичко, когато до мен те притискам... * * * Искам три листа любов: Бял - да те нахвърля...

Разперил млад орел крила, На лов поел, Но в миг пронизва го стрела И скършва устрема му смел. Той пада посред миртова горичка, Три дни се гърчи в болки там И тръпне изнурен Три дълги, дълги нощи; Накрая той е изцелен От животворния балсам На вездесъщата Природа. От храсталака се измъква, Крила...

На младостта ни лодката отплува, реката на живота си тече и виждам във дъжда да се целуват едно момиче и едно момче. Ръцете й – разнежени и тънки – като венец на мокрия му врат. Здравей, любов, облечена във дънки, здравей, надежда в тоз объркан свят! Във нас отдавна всичко е изстинало, жестоко...