Поезията

Мое малко и светло момиче, моя тъмна и нежна печал… Аз не зная дали те обичам. Зная само, че ми е жал. Жал ми е, че си толкова млада, а пък аз като есен съм стар. И не мога дори да изстрадам твоя истински летен пожар… Ти към други мъже все поглеждаш и един ще ти бъде любим… Моя малка и...

Хайде да се влюбим Като в детска жмичка... Крием се... Играем своята игричка. Толкова гореща... Толкова студена... Неосъществима. Неосъществена... Хайде да се влюбим смешно и случайно, много забранено, рисково и тайно. Чуждата квартира... Всеки те оглежда... Някаква илюзия... Никаква...

“Поражение, мое поражение, мое отчуждение и уединение, ти си ми по-свидно от хиляди победи, по-сладостно за сърцето ми от цялата слава на света. Поражение, мое поражение, мое предизвикателство и себепознание, чрез тебе знам, че още съм млад и бързоног, че не ме блазнят увяхнали лаври. Чрез...

Нощта не трае никога безкрай А има – щом като го казвам. И щом като го потвърждавам. В завършека на всяка скръб - един прозорец. Един отворен, осветен прозорец и винаги по някоя мечта те чака будна. Желание и глад, които да задоволиш изпълнено със чисти пориви сърце. Протегната ръка, отворена...

Димчо Дебелянов е един от най-нежните български поети. Роден с името Динчо на 28 март 1887 година в Копривщица, в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Стайчина. Ненавършил още 30 години, бива покосен от куршум. Един невероятен талант си отива на 2 октомври 1916 година по време на Първата световна...