Любовната поезия

Ти не ме обикна, ни пожали, някакъв грозник ли в мен узна? Та очи извръщаш примижали, с две ръце на мойте рамена. Гледам нито грубо, нито нежно твойто младо, чувствено лице. Колко си прегръщала небрежно? Колко ласки помниш? И ръце? Знам, че като сенки несъгрени всички прекосиха твоя ден. Сядала...

От пазара за птици купих птици за теб, любов моя. От пазара за цветя купих цветя за теб, любов моя. От пазара за окови купих вериги, тежки вериги, за теб, любов моя. Накрая на пазара за роби те потърсих, но не те намерих, любов моя....

Обичам крехкото приятелство Между жена и мъж: В подмолите на мозъка Помръдват перки гъвкави желания; И нежността, изпусната, се стрелва изведнъж, Но спира до очите, До устните сковани. Като във тайно силово поле Са скрити, защитени двамата: Той я почита. Тя му вярва. Сладостно-солен Е върху...

Само когато си тръгваш, правя опити за поезия. Само тогава изпитвам естествена необходимост да се изразя, да публикувам остатъците от организма си. Само тогава мога да гравирам комплексите си сред тези редове. Да прожектирам кинолентата от ирисите си. Това е разточителен, полифоничен процес....

Ако някой понякога, поне веднъж ме е обичал заради тъгата - необяснима, неоснователна, кукувича - обичал е мене, истински ме е обичал......