Поезията

Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае. Здрасти, свят-необят, сбран във малката стая! Здрасти, кипнал, студен, умен, тъп и безумен! Днеска целия ден ще те правя на думи. Нощес цялата нощ пак над теб ще се блъскам –... От ръждив, грозен, лош – нов дано те излъскам. Дано пак заблестиш чист, какъвто...

Много са малко. Все пак ги има. А пък аз точно такива харесвам - дето ги няма. Непримирими. И към земята строго отвесни. Биват прочути и забранени. Те са измислили дясно и ляво и мислят петото измерение. Непримирими към бог и дявол. Все са поети - без варианти. И политици да ги направиш, В...

Обичай. Мий си зъбите до човека, когото обичаш. Опипвай нагло дупето му. Яж шоколад докато ти втръсне. Говори глупости по цяла нощ. Целувай винаги с език. Говори глупости по цял ден. Гледай да не ти дреме за шефа. Говори глупости цял живот. Оставяй скрити обяснения в любов из къщи. Прави баща...

На дъжд прилича самотата. Тя от морето расне в небесата, надига се от мака на полята и от небето — то е нейна къща — вали върху града и го обгръща. Когато капят часове студени и уличките утрен здрач обвива, когато две тела неутолени все тъй желаната любов не слива и въпреки омразата горчива, едно...

ще те притисна към леглото малко повече от земното привличане за да свържа всичките ти лунички като във детска книжка и ще получа няколко съзвездия все още неизследвани защото си ги скрил по млечния си път в който като котка ще си потопя мустаците и ще си забия ноктите в ръба на тая купичка която...