Любовната поезия

Тя е тънка в талията, пълна под блузата, свежа и млада, ако тръгне да става, кръстът й току се пречупи. Какво блаженство е да се лежи с нея в студеното дъждовно утро, повалена за наслада от мъж - не груб, не с лош дъх. Пълнобедра, изнежена девойка със закръглени лакти и колене, и сякаш нозете...

Питаш кой ден сме Ние сме всичките дни Мило момиче Ние сме този живот Моя обичана Ние сме влюбени значи живеем Ние живеем и значи сме влюбени Какво е животът ние не знаем Ние за дните направо нехаем Какво е любов не знаем дори. Превод: Румяна Л. Станчева Още от Жак Превер: Да нарисуваш...

Не стой неподвижно встрани от пътя, не замразявай ликуването, не обичай без желание, не се спасявай сега… нито никога, не се спасявай, не се изпълвай с покой, не си запазвай от света едно спокойно ъгълче, не позволявай на клепачите си да се склопят тежки като сентенции, не оставай без устни, не...

Лятото остана някъде далече. Морски вкус на спомен в пръстите догаря. Там едно момиче бавно се съблече. После бавно легна в лодката с рибаря. После стана тъмно. После стана светло. После се обърна цялата вселена. Беше отначало. Беше за последно. Хората говорят - случило се с мене. Може да са...

Допада ми, че не за мен болеете, допада ми, че не за вас болея, и няма да изгубим под нозете си кълбото земно, плаващо нанякъде. Допада ми, че мога да съм смешна, небрежна, неумела със словата, да съм спокойна, да не се свеня ръцете ни когато се допрат. Допада ми това, че сте прегърнал пред...