Постите

Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос. Но ние сме щедри най-вече на въпроси. Защото чрез тях си мислим, че можем да измерим лесно това, което не се е разкрило пред нас в мига, в който ни се иска. Но ако търсиш отговори е важно да знаеш как да зададеш въпрос. Кой? се отнася към...

Слънце. Кафе. Думи. Врабче. Много са. Сърце. Отляво. Море. Да си на слънчево място, оставил работни ангажименти, телефонни разговори, срещи, планове, и да премине през теб усещането, че всичко е точно такова, каквото трябва да бъде. Всеки и всичко бърза. Хора, думи, събития... Но ти си извън това. Туп-...

Навикът – втора природа, навикът – границите на зоната ни на комфорт. Навикът, който ни обезличава и обезсмисля. Никога не осъзнаваш колко дълбоко си затънал в рутината, докато нещо или някой не те принудят да нарушиш дори за малко навика или да го погледнеш с нови очи. Да се откъснеш и да преминеш...

Времето, прекарано в любов никога не е загубено време. И няма как да бъде. Обратната мисъл би била мазохистично самобичуване и отричане на собствената ни важност, избори, воля. Защо е нужно да си мислим, че някак си сме загубили себе си, тези, който случват любовта, във времето? Точно в нас се заражда,...

Замъкът е празен. И вретеното отдавна е изсъхнало в кръв. Дяволът танцува. В своята наслада. Да танцува може. Пръв. Кой да те събуди? Можеш ли сама. И ако не можеш... ти ли си това? Колекционираме вина през годините. Не за пиене, а вина за умиране. Без да усетиш, те започват да контролират живота...