Поезията

Да си представиш рай че няма - опитай, лесно е. Че няма ад под нас, над нас - единствено небе. Да си представиш: всички хора живеят с днешния си ден. Да си представиш, че държави няма - не е голям проблем. Религия че няма, че не убиваме, не мрем. Да си представиш: всички хора живота си живеят...

Тя продължава до ръба на огледалото и там се отразява и изчезва. Из стаята той често ще е обикалял и е разтребвал безполезно, въртял се е на празни обороти грамофона му, светът се е въртял като изтъркана мелодия, стопанинът понякога излизал на балкона и гледал от дванайсетия етаж надолу, тиктакал...

Когато вече някой ден решиш към нов бряг да отплуваш; недей си взема сбогом с мен - отплувай, без да се сбогуваш. Върви, обичана жена, понесена вовек в сърцето- Луната ще е пак луна и пак небе ще е небето. В любов недей ми се кълна! Защо е нужно да се лъжем? Ти нямаш никаква вина в това, че...

ЦЪФТЯХА РОЗИТЕ… Цъфтяха розите… Аз видех те при розов храст… Смутено ме погледна ти… Минаха дни - под същий храст погребах рухнали мечти… Листата капеха - засипваха нов гроб самотен… Което аз безумно любих, с целувки страстни не погалих - сред път го в тъмна нощ изгубих. Валеше сипкав...

Не на друг, единствено на всеки тебе искам да ти кажа нещо неотложно винаги, врящо до ръба. Сън не ме лови. Трябва да ти кажа нещо. Само че не знам какво. Вслушай се! Не е ли удивително? И не заслужава ли много повече от всичко, дето може да се каже, именно това, че искам, чезна да ти...