Думите на Валери Петров

Бих го взел преди известно време тоя стар турист с голо теме, услужлив и мек съм общо взето возил съм мнозина по шосето, пък сега надолу слизах празен и навярно по - разнообразен моят път би бил и бих узнал нещо извън своя си квартал – но спирачките натиснал вече порива ми изведнъж пресече лоша...

- Вашето име периодично се е оказвало в епицентъра на най-проблемните ситуации в следвоенното ни литературно развитие. Преценен и с морални, и с естетически критерии, този факт ми позволява да започна малко нетрадиционно настоящото интервю - с въпрос, който обикновено се задава накрая. Бихте ли се наели...

Къде изчезна, малка къщо, със барелефа над вратата си? Едно чудовище могъщо разчиства твоите остатъци. Балкончето в бръшлян го няма, под него няма я и фурната, на тяхно място в грозна яма оградката стърчи, катурната. За два-три дена те погълна, не ти прости духът на времето, а през годините...

Сбогом, мое море, сбогом, мое море! Още топло е, още е лято, но от час там над нас се върти, без да спре, вече първото щърково ято. То се сбира, разрежда се, дълго се вий на различни въздушни етажи. Сбогом, мое море! Дойде време и ний да събираме вече багажи. А пък колко обичам те: нейде...

На 94-годишна възраст почина големият български поет, сценарист, драматург и преводач акад. Валери Петров. Всъщност Валери Петров е псевдоним на Валери Нисим Меворах, писал поезия, книги за деца, сценарии за филми, пиеси. Превеждал е от английски, руски и италиански. Ще го запомним като непоправим оптимист. "Надявам...