Коментар: Да, проветряваме, не сме пушачи, сред обкръжението ни почти не останаха пушачи, профилактираме климатика, караме кънки (зимни и летни), играем зумба, два пъти в годината пера всички пухкави играчки... - главното обаче е в кой град живееш. Ако работиш в голям град, но живееш на село (и вечер и през уикендите си си там), ако не си постоянно в столицата - това е основното! - животът ти ще е друг, включително и по-здравословен. Едната ми дъщеря е синеока, светлокожа и светлокоса - та по този повод напоследък става дума, че тя е (слава, слава Богу!) едно от малкото дечица, които - бидейки софиянци, не страдат от кожни заболявания и/ли дихателни пристъпи... Имам познати, чиито дечица са с дерматит: отидат ли в Плевен, Варна, Горна Оряховица дерматитът им се успокоява, подобно и на психиката на майките им... Според мен най-големият проблем у нас е именно мръсотията: на въздуха, в цялата ни околна среда. Участваме в инициативи за почистване, сами предприемаме такива, стремим се да не замърсяваме въздуха, вкл. и ходейки пеш донякъде и/ли с обществен транспорт... - но резултатът е нетраен. Много ми тежи това.

Коментар: Разчитам на приятелките ми да ме приземяват и държат близо до същината на нещата. Примерно: когато много започна да се фръцкам колко са ми талантливи децата, когато съм ужасена каква уникална сколиоза ми се е лепнала, когато нямам време даже по телефона да звънна - тоо-лкова съм заета в работата... Мдаа-а, без поне две - три от тях нямаше да зная толкова неща за себе си. От друга страна, споделям тезата, че когато си щастлив - имаш нужда от определени близки хора, за да споделиш с тях радостта, тъжен ли си...- по-добре сам да го преодолееш, няма кой и как да е насреща.

Коментар: Чудесна статия, прекрасни снимки. Дано повече хора имат възможност да изживеят подобни емоции.

Коментар: Текстовете на хубавите песни, освен че зареждат, създават спомени и невероятни емоции, са изключително подходящ начин за учене на нова лексика от езика, на който се изпълняват. Много изрази, сленг... и/ли просто хубави думи аз и приятелите ми от студенството запаметявахме бързо и за дълго (та до днес, 100 години след студенството!!! именно чрез песните. Буквално вчера с приятелката ми от детството си говорихме за нашите "ТОП 10" любими песни и мелодии... - е, не можахме да изброим само по 10... много, много повече са. Поне 10 са само БЪЛГАРСКИТЕ ми любими мелодии. А когато си извън родината (разбира се, има хора, които знаят много повече от мен по този въпрос) нали именно чувайки българска мелодия/песен, ти настръхва кожата и сърцето ти прелива от щастие... Музиката е неизменна част от съществуванието ни. Може би защото най-леко и бързо прониква в душата ни, възприятията ни я "усвояват" априори.

Коментар: Вики, ако майка ти знае, но не е предприела нищо, помоли я да го направи; поговори и с класната си, ако решиш - насаме. Ако си силна, погледни момчето-насилник в очите, попитай го ясно и директно какво иска от теб. Странното е, че (по закона на гадостта) той е по-удачния вариант за подбив, а пък, незнайно защо, ти го отнасяш. При всички случаи не бива да оставяш все така нещата да се случват. Проблемът може и да отшуми - но кога?! На всяка цена трябва да се справиш, не без помощта на възрастен, но впрягайки собствените си сили и воля. Не забравяй и друго, понякога изразяваме именно по подобни безумни/нелепи начини влечението си към другия пол.