Коментар: ...забравих!!!: към "Бисмарк"-а се добавя и стръкче праз, наситнен. Вкуссснооо-о!

Коментар: У дома приготвяме честичко следната чорба "Бисмарк" (така е известна в Плевен; рецептата ми е от баба Мария, бабата на съпруга ми): нарязваме около 200г кисело зеленце, добавяме суха целина, леко запичаме една суха червена чушка, нарязваме я на ситничко - и я добавяме към зелето, запържваме олио и червен пипер (колкото обичаме) - и добавяме и тях; всичко заливаме с около 400г зелева чорба. И така за двама човека вече е готова за консумиране прекрасна, подходяща и за мезе, и за разядка чорба "БИСМАРК" .

Коментар: Мислила съм по този въпрос и през годините стигам до един и същ извод. Според мен светът, човешкият ни свят се управлява от егоизма и либидото (което пак е подвластно на егоизма). Каквото и да говорим, колкото и да вярваме, че Доброто, в крайна сметка, побеждава - истината е, че, да - Доброто нерядко побеждава, но по-могъщо от егоизма (наричан и чрез другите си имена: жажда за власт, за слава, за сексуално и умствено надмощие, за предпазване от болка, за притежание ... и т.н.) няма. В този смисъл се надявам силните, победителите да имат и добри сърца

Коментар: Шест години живяхме, с новородената ни дъщеря, в 38 кв.м; прекрасни години; да Ви споделя за какво иде реч. Та значи: имахме стая и нещо като бокс (1,60 м на 4 м). Нямаше как да се караме, сърдим, уединяваме, вършим тайни неща . Стаята ни беше спалня, кабинет на съпруга ми, детска стая, дрешник. Отопляването беше лесно и бързо; сметките за парно: супер ниски. Огромните плюсове на жилището: изцяло южно, тухлено, вътрешно, не на първи етаж. Та тогава се научихме, че голяма част от нужните в домакинството неща могат да се поставят на стената/на стойки на стената, на етажерки - всевъзможни, на най-невероятните места: микровълнова печка, саксии (даже цветя имахме... направо невероятно), мнооо-гото ни книги/учебници, телевизор, монитор, пасатор, по-едра кухненска посуда, стационарен телефон, детското колело... На вратите на бокса и на банята имахме огледала, така коридорчето "ставаше" пооо-широчко. Голяма забава беше, имахме ли гости, броят им нямаше как да надхвърля двама (трима, с детето): в кухничката ни се разполагахме плътно един до друг, ставането от масата беше само мой прерогатив, няма мърдане, с една дума . А, да - и всичко бе на ръка разстояние, буквално

Коментар: Пак препрочетох статията и пак се сетих за следното. Писала съм вече - в квартал Видима, в град Априлци, нашите имат вила. Та там, в двора, една сутрин тази пролет видях сърна, пасеше си, кротка, неземно красива. А край Дуранкулак, вече няколко лета, в морето до нас идват делфини. Невероятни, магични, приказни, истински, спиращи дъха срещи. Поне аз, всеки път, блокирам, нямам сили да направя снимка... България е най-красивото, най-вълшебното място. Понякога, оказва се, чудото е вкъщи, отсреща, на един поглед/или дъх разстояние.