Коментар: Интересно!!! Моите пристрастености, от изброените тук, са две. Обаче, примерно, изпитвам див ужас от ходене в молове/пазаруване като цяло, виртуално общуване и сериали . Всеки с номера си! И с особеностите на битието си - което, явно, действително предопределя съзнанието.

Коментар: ММ-м, нещо не я разбирам тази тема. За какво излежаване може да става дума щом имаш дете/деца, къща... Няма как да ми се случи, поне на мен. Делнични/почивни дни: ставане преди всички, закуски, оправяне стаи, себеподготовка=правене на красива, готвене, изпращане на училище и водене на градина (ест., без събота и неделя)... Да подчертая изрично: правя го, защото искам, приятно ми е, а и смятам, че така трябва. Кафето си върви, междувременно...

Коментар: Голямата ни дъщеря е на 12. Преди една година се премести в по-голямо училище и взаимно бяхме сащисани колко различно е, като взаимоотношения и порядки ("по-интелигентно" се оказа асоцииращо с "по-грубо", "по-злобно"), в сравнение с предишното училище. У дома Мрежата не е СВРЪХ използвана, имаме и други занимания ; може би тъй като на работните си места работим изключително с Интернет.... За мен проблемът е свързан и с това, че - и без да се намесват Интернет и Фейсбук, част от майките и татковците не обръщат внимание на децата си, звучи нелепо, но е факт. Обличането, храната, покриването на ежедневните необходимости изчерпват енергията ни - и вечер, прибирайки се от работа, наистина нямаме време и сили за събеседване... Мдаа-а. Особено ако имаме повече от едно дете. Казвам го с горчивина.

Коментар: Цвети, материалът е навременен и ценен. Но - слава богу, мога да споделя, че моята голяма дъщеря и няколко (макар и малцина) от по-близките и познати НЕ се вписват в определението "КОПИ-ПЕЙСТ". В случая мога да гарантирам, че това се предопределя от семейната среда. Не си виря носа и не обобщавам - просто повечето важни неща се случват и зависят от атмосферата и порядките вкъщи, от обшуването, от обсъждането на случилото се през деня. Аз не съм склонна да обвинявам за всичко училището, семейството е първостепенното. Да, децата ни са в клас и сред приятели през голяма част от деня, но, в крайна сметка, те са нашите деца и би трябвало да не пренебрегваме сигналите, които погледът, поведението, мълчанието, нервността им ни изпращат.

Коментар: Българските класици няма как да ми омръзнат и/ли да ги свързвам с отегчение и принуда. Първата ми магистратура е по специалността "Българска филология", но, наистина, всичко изчетено (а то, обеснимо, е не малко по обем) ме е обогатило и ми е носило наслада. През последните три години започнах, не съм се замисляла над конкретната причина, да се връщам към Вазов (обожавам "Чичовци"), Ел. Пелин, Йовков, Васил Попов, К. Константинов, Д. Димов, А. Далчев, ... Купувам, когато мога, почти само български автори (радвам се, че открих Захари Карабашлиев). Конкретно за Йовков: през септември 2011г пребродихме добруджанския край и усетихме магията на региона и хората, дали "маята" за написване на "Вечери в Антимовския хан".