Коментар: Чести рожден ден, "ХЕРА" , с пожелания за още повече читатели, почитатели и автори, дълги съзидателни години творчество и успехи . За мен сайтът е особено ценен, тъй като съдейства за доизграждане на творческия потенциал у немалко хора, както и за съхраняване на прекрасния ни български език. Поздрави и прегръдки до всички, "отговарящи" за сайта. Благодаря Ви много, че ме допуснахте в семейството на "ХЕРА" .

Коментар: У дома не ядем люто, както и хич не наблягаме на черния пипер. Съпругът ми, когато няма да се целуваме опитва чесънче..., но рядко . От друга страна, сериозно - някои храни не са така убедителни и вкусни без маа-лко лютичко, като, примерно, рибената чорба, супата от зелен боб....

Коментар: Благодаря на "ХЕРА", че ни запозна с въпросния сайт за българската история (и настояще). Редовно го посещавам, изключително необходима и обстойна информация намирам в него.

Коментар: Подкрепям госпожата за начина, по който изразява позицията си. Преди няколко дни, когато прочетох въпросното писмо се запитах дали тези, до които е адресирано то ще го забележат. Въпросът с отмяната на закона е лобистки. На беззаконието, липсата на ред и неспазването на порядките може да се притивостои единствено със здрава, дори жестока ръка. Тези, от които това зависи невинаги мислят - освен за собствената си черга, и за общото благо. Нещата у нас понастоящем са сложени така, че гледаме да оправим деня/месеца, а какво ще стане и какво ще остане след нас... - едва ли има значение. Междудругото, именно такъв тип проблеми спъват развитието на държавата ни: безхаберието (относно чистотата, бездомните хора, психично болните, безпризорните деца, бездомните кучета, липсата на критерии, отсъствието на визия за възпитанието и образованието на подрастващите).

Коментар: Не съм съгласна, че усърдието пречи, смятам, че не е правилно да работиш, мислейки все за другите, за мнението им; работиш, за да изкарваш хляба си, за да се чувстваш пълноценен, за да се самоутвърждаваш, за да усъвършенстваш себе си и света (зависи от дейността ти, естествено). Така че, някак си, колективното мнение, все пак, остава след първото място на скалата с важните неща. Всичко останало, изброено в статията е вярно, поне според моя опит. Бих добавила: повечето от работодателите (и част от колегите!) недолюбват пренасянето на семейните проблеми в офиса/службата (за което ги подкрепям!), както и, примерно, ползването на регулярни болнични - заради леки заболявания на децата... Така че: да живеят широкоскроените, интелигентни работодатели, успяващи да намират добрия баланс, при който, освен че печелят добре, имат добър екип.