Коментар: Десислава 2, бягай, измъкни се възможно най-бързо. Рискуваш психиката на детето ти да се изкриви завинаги, както и възприятията и поведението му - примерът и подражанието, ежедневните "срещи" с маниерите и реакциите на родителите рефлектират директно и безотказно върху дечицата. От друга страна, не по-малко важна си и ти самата. Помисли спокойно и вземи решение, явно с този човек не може да градите бъдеще. Разбира се, съветите ми изобщо не са главното в случая: важното е сърцето какво ти подсказва.

Коментар: Приятелката ми от детството е номеролог, специалист цветочислови анализи, терапевт. Чрез/покрай нея започнах да се вслушвам в семантиката и енергията на имената и на цветовете. Тя има клиенти, на които ежемесечно изготвя цвето-анализи, пряко свързани с името им; други прибягват до помощта и във връзка с даване име на хотел, ресторант и т.н. Напоследък е и кръстница на деца, в смисъла на създаваща най-подходящото име на детето... Аз се уповавам на интуицията и любовта, те ме направляват. И не споделям традицията детето задължително да се кръщава на някой близък родственик.

Коментар: Бих препоръчала, особено ако става дума за заминаване за друг континент, да си направите нужните ваксини, както и да не тръгвате, закъде и да е, без да сте се убедили, че имате здравна осигуровка. По повод пазаруването и познаването на нравите/порядките. Случвало ми се е от Нациналния исторически музей в Кайро да си закупя, прим., истински (!!??) писалки (издържани в духа на древен Египет) и, едва в самия момент на подаряването им в България, да видя, че са произведени в Корея Пак в арабския свят ми казаха, че не ставам за друго, освен за събеседник/приятел - предвид килограмите/бюста ми ... Естествено, най-хубаво е, пребиваваш ли някъде, да говориш езика на местните, понеже - макар и рядко, възникват дребни проблеми ... - да речем, в Унгария и в Гърция се изгубихме и беше... интересно откриването ни... (в Гърция се озовахме след непосредствената смяна имената на улиците, т.е. в нашата карта те бяха с предишните си имена, но попаднахме пред вратите на български магазин и : ) И, да, споделям мнението, че по-голямата част от истинския облик на една страна се усеща и разбира извън столицата и в контактите с обикновените хора и местните деца.

Коментар: Аз смятам, че мъжът е по-отговорен за финансирането на семейството, за поддържането на къщата и колата и тяхното оборудване, за взимане дейно участие във възпитанието на децата. Жената, освен че е редно да работи, следва да се грижи за децата, за дома, за себе си. Тя е която поддържа огъня в огнището, съградено от Мъжа. Тя е, която превръща къщата/апартамента в Дом. Тя е, която преценява какво да се пазарува - за хладилника, за децата, за подаръци; тя предлага как да се оползотвори съботата/неделята. Според мен, еманципацията не подпомага взаимоотношенията. Срещнеш ли своето второ "АЗ", нещата просто се случват - леко, от само себе си. Не бих могла да живея с по-слаб от мен самата мъж. Така че: 100 пъти "ЗА" любимата!!!

Коментар: Хммм-м, аз не съм съгласна. Компютър, сън, телевизия, пазаруване... - е, няма как да са моите заместители на секса. Всички тези неща са достъпни и когато сме сами, така че - появи ли се Той, как е възможно да не мисля, наред с всичко останало важно помежду ни, именно и за секс... Мдаа-а. От друга страна, сексът е фундаментален - подпомага здравето, но и психиката ни.