Коментар: Преживявала съм го преди години: от страна на колежка, от страна на хора, с които работя. Ужасно е. Всяка сутрин е предизвикателство, всяка фраза, дейност... Мога със сигурност да кажа: не винаги е възможно да се отървеш от психическия си издевател, а и не винаги директния разговор по болезнената тема е удачен/успеваем. Главното е да оцелееш - нещо повече, да останеш себе си. Аз научих много неща през този си период, като човек и като служител, така че съм благодарна, не съжалявам. Не зная доколко станах по...-богата, но разрах, че не съм слаба. Но това "знание" не го пожелавам никому.

Коментар: Да споделя и аз. Преди 12г, още преди ДЕЙСТВИТЕЛНО да се роди голямата ни дъщеря, знаех името и: ЯНА. Акушерката ме попита веднъж, аз и отговорих как да запише детето, дойде пак - и отново ме попита, гледайки ме озадачено... Ситуацията беше такава, тъй като новородените около нас вече носеха следните имена: Изабела, Ванина, Ричард, Грациела... А ние??!!! ЯНА! - ама, сигурни ли сме... Аз не смятам, че трябва да кръщавам някому децата си, имала съм наистина тежки проблеми (и то с майка ми) по въпроса, но няма да променя позицията си. Детето идва на този свят със собствената си съдба, индивидуалност и качества, името не бива да е "взето", да е случайна хрумка, модна "забежка" и т.н. Известна е и етимологията на повечето ни лични имена.

Коментар: Според мен, би трябвало да се прозре границата между стремеж, удоволствие, еснафщина, вманиачаване, мечта, цел. Поне аз намирам, че има огромна разлика между тези понятия. Човек, докато е в силите си, трябва да се опита да създаде деца, да построи дом, да посади дърво - това е всеизвестно. От друга страна, ако имаш И ДРУГА мечта, ако влагаш цялото си сърце, енергия, средства (понякога: много, много средства) и цялото ти същество се стреми към постигането и... - уверена съм, Господ ще е с теб и ще се потопиш в мечтата си, тя ще стане реалност. По-ежедневно погледнато, скъпо удоволствие, в смисъл на ценно, насъщно за духа, за мен е ходенето на театър и купуването на книги - невероятно приятно, а и, от друга страна, децата ми узнават за по-различната страна на живота (несвързаната с храна, сметки, облекло, данъци).

Коментар: Днес отново видях написаното от мен преди време... Боли ме, няма как да не е така. Животът е невероятна история, с начало, но без край... Пожелавам здраве, здраве, здраве - на всички ни. И честит Еньовден!!! Да сме още по-силни, луди и красиви и още по-способни да сбъдваме чудеса.

Коментар: Човек трябва да вярва: в Господ, в съдбата... - както сърцето му повелява. И в себе си. Силният дух, доброто образование, богатата обща култура и всеотдайният любим човек до теб могат да направят чудеса. Тръгвайки с чиста душа и светла мисъл, гледайки събеседника в очите, проявявайки великодушие и мислейки не само за себе си, рискувайки и предприемайки важни стъпки... - е по-леко и по-правилно да се живее. И да се успява. Вярвам, че Господ закриля смелите. И му благодаря.