Коментар: Относително казано: по-лесно е да си намериш любов, отколкото приятел. През годините много мисля за приятелството. Напоследък си казвам, че верните приятели/истинските са тези от детството. За останалите нерядко има поводи да се запиташ: защо именно са до теб... Знаем, веселиш ли се, приятели ще се намерят; изпитваш ли болка и тъга обаче, ако изобщо искаш да има някой до теб... - често пъти нелесно го откриваш...

Коментар: До Ангел, Дидо и Йовко Имах 7 -годишна връзка, на която сама сложих край. Защото: нищо не се случваше, момчето не планираше сватба/деца/живеене под един покрив (твърдеше, че ще му се случат тези неща, когато стане финансово стабилен - в момента той е в Канада, изключително е "стабилен", но е сам). А за една жена, поне за мен, това е от първостепенно значение. Главното е между двамата да има любов, чиста и силна, но следващото по "важност" е партньорите да гледат в една посока и житейските им стремления да не са коренно различни. И, да, времето не лекува, особено ако става дума за загуба на най-любимия.

Коментар: Манастирът "Св.Св. Константин и Елена" в комплекса, носещ същото име е едно от местата, в които наистина усещам силно духовно присъствие и молитвата ми бива чута. Пожелавам здраве на всички.

Коментар: Мая, благодаря ти. Точно в този период ми е изключително важно да не забравям част от нещата, изказани от теб.

Коментар: За мен дарителството е пряко свързано с анонимността. Не разбирам афиширането кой, на кого и колко е дал. В този смисъл, ако си станал "ктитор" и, да речем, си подновил храм - защо е нужно името ти да "грее" високо и всеки мирянин да го вижда?! Ако знаеш, че някой е в нужда може без излишен шум и дори чрез трети човек да му изпратиш свои дрехи, храна, играчки, книги, малка сума...; в тези случаи не е обходимо да се наричаме "дарители"... - може би просто "хора".